Варна
Местоположение: Варна се намира в северната част на Черноморския бряг, на северния и западния бряг на Варненския залив и североизточния бряг на Варненското езеро. Градът отстои на 379 км от столицата София.
Население: Жителите на Варна са 362 605 души, което я прави третия по големина в страната след София и Пловдив. Населението на морската столица на България е предимно източноправославно. В града се намира седалището на Варнеската и Великопреславската епархия на Българската православна църква.
История: Варна е един от най-старите градове в България. Той има над шестхилядолетна история, като първите свидетелства за живот датират около 4200 г. пр. н. е. На територията на днешния град е открит Варненския халколитен некропол, в който е намерено най-старото златно съкровище в човешката история.
През 6 век пр. н.е. гръцки колонисти основават на мястото на старо тракийско селище полиса Одесос. По времето на Александър Македонски (Alexander the Great) градът е включен в състава на империята му, като обаче запазва своята автономия. В началото на първото хилядолетие след н.е. Одесос е център на търговски съюз между пет града: Одесос (днешна Варна), Томи (днешна Кюстенджа, Constanţa на английски), Калатея (днес не съществува), Месемврия (днешен Несебър) и Аполония (днешен Созопол). По-късно е завладян от римляните и е включен в състава на Римската империя.
През късната Античност Одесос е византийски град, който често е опустошаван от варварски племена като готи, авари, прабългари и славяни. През 6 век крепостта Одесос е напълнмо разрушена, като градът е споменат под името Варна век по-късно от византийския хронист Теофан изповведник. През идните векове градът попада в пределите ту в българската, ту на византийската държава. През 13-14 век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флорентински търговци. От 1372 до 1389 г. Варна е включена в Карвунското деспотство (Principality of Karvuna) на Балик.
През 1389 г. Варна е завладяна от османските турци. На 10 ноември 1444 г. край града обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III, останал в историята като Владислав Варненчик, и на трансилванския войвода Януш Хунияди са победени от османската армия. Това е последният опит да бъдат прогонени османските завоеватели от Европа.
След Освобождението Варна бързо се развива като модерен пристанищен град. През 1890 г. се създават първите модерни морски бани, които привличат летовници от Централна и Източна Европа. Днес градът е наричан „перлата” на Българското Черноморие.
Местоположение: Варна се намира в северната част на Черноморския бряг, на северния и западния бряг на Варненския залив и североизточния бряг на Варненското езеро. Градът отстои на 379 км от столицата София.
Население: Жителите на Варна са 362 605 души, което я прави третия по големина в страната след София и Пловдив. Населението на морската столица на България е предимно източноправославно. В града се намира седалището на Варнеската и Великопреславската епархия на Българската православна църква.
История: Варна е един от най-старите градове в България. Той има над шестхилядолетна история, като първите свидетелства за живот датират около 4200 г. пр. н. е. На територията на днешния град е открит Варненския халколитен некропол, в който е намерено най-старото златно съкровище в човешката история.
През 6 век пр. н.е. гръцки колонисти основават на мястото на старо тракийско селище полиса Одесос. По времето на Александър Македонски (Alexander the Great) градът е включен в състава на империята му, като обаче запазва своята автономия. В началото на първото хилядолетие след н.е. Одесос е център на търговски съюз между пет града: Одесос (днешна Варна), Томи (днешна Кюстенджа, Constanţa на английски), Калатея (днес не съществува), Месемврия (днешен Несебър) и Аполония (днешен Созопол). По-късно е завладян от римляните и е включен в състава на Римската империя.
През късната Античност Одесос е византийски град, който често е опустошаван от варварски племена като готи, авари, прабългари и славяни. През 6 век крепостта Одесос е напълнмо разрушена, като градът е споменат под името Варна век по-късно от византийския хронист Теофан изповведник. През идните векове градът попада в пределите ту в българската, ту на византийската държава. През 13-14 век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флорентински търговци. От 1372 до 1389 г. Варна е включена в Карвунското деспотство (Principality of Karvuna) на Балик.
През 1389 г. Варна е завладяна от османските турци. На 10 ноември 1444 г. край града обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III, останал в историята като Владислав Варненчик, и на трансилванския войвода Януш Хунияди са победени от османската армия. Това е последният опит да бъдат прогонени османските завоеватели от Европа.
След Освобождението Варна бързо се развива като модерен пристанищен град. През 1890 г. се създават първите модерни морски бани, които привличат летовници от Централна и Източна Европа. Днес градът е наричан „перлата” на Българското Черноморие.
